Безплатен трансфер Автогара Габрово – Узана
Интересни места, които можете да посетите след или по време на Фестивала ЕкоФест Зелените идеи в действие!
Идвайки на Фестивала ЕкоФест Зелените идеи в действие! през месец юли, можете да разнообразите взора си като посетите интересни места и природни местности от този район на Стара планина.
Ако сте гост на хижа Узана можете да си направите разходка до различни природни забележителности.
Единият маршрут е до връх Исполин с надморска височина 1524 м, старото му име е връх Коруджа. Преходът е само 2 часа от мястото на провеждане на фестивала, а от хижа Узана – 1 час. Това е най-популярната кратка разходка от хижа Узана. Пътеката за Исполин се отделя от асфалтовия път на около 100 метра след хижата и продължава на югоизток през буковата гора. След кратко стръмно изкачване излиза на открита местност в подножието на върха, известна като Карамандра. До нея може да се стигне и по горски път, който в началото следва маршрута за връх Шипка, а в седловината в подножието на връх Марков стол завива надясно. От Карамандра пътеката за Исполин продължава по западния склон на върха и излиза между него и съседния връх Бакаджик. Следва полегато изкачване по билото към Исполин, от което се откриват панорамни гледки към масива Триглав на запад, Шипка и Бузлуджа на изток и подбалканските полета на юг. Красиви гледки, включително към долината на река Лешница и язовир Копринка, се откриват и от връх Бакаджик, чието име на турски означава „място с красива гледка“.В предишни издания на фестивала сме организирали такива преходи до върха с водач и това представляваше голям интерес за посетителите на фестивала. Но и да няма организиран преход, Вие можете сами да стигнете до върха. Пътеката е маркирана и преходът не е труден, освен последните 20 минути изкачване. Но си заслужава!
Друг маршрут е до Географски център на България. Преходът е 25 – 30 минути. Пътят до географския център започва по алеята, която се спуска от хижата към дерето, над което е построено живописно мостче. След като се излезе на асфалтовия път, се тръгва надясно до обръщалото на автобусите, където е изградена красива чешма. Оттам се продължава направо по черен път, който излиза на друг асфалтов път близо до хотел Импулс. Оттам има пътека, която води до хотел Географски център, а самият паметник, отбелязващ географския център, е вляво от хотела. До хотел Географски център можете да стигнете и изцяло по асфалтовия път, следвайки разклонението за хижа Габрово. Маршрутът е лесен и приятен и подходящ за деца.
Не е за изпускане и преходът до прохода Шипка, който трае около 2 часа и 30 минути. Преходът е по билото на Стара планина, на изток от хижата, и по принцип е част от маршрут Е-3 „Ком-Емине“. Обозначен е с червена маркировка. Преходът започва по асфалтов път, който малко по-късно преминава в горски и излиза на седловината в подножието на връх Марков стол, в края на Узанската поляна (оттук можете лесно да се изкачите до самия връх, от който има панорамна гледка към планината). Оттам пътеката продължава на изток през смесена иглолистна и широколистна гора, като първоначално се спуска до местността Шадраваните, а после стръмно се изкачва до връх Малуша (височина 1341 метра). След още 30 минути се излиза на прохода Шипка (височина 1185 метра), откъдето можете да се изкачите до връх Свети Никола, където се намира паметникът Шипка. До прохода Шипка може да се стигне и по още един маршрут, който е по-дълъг: от хижа Узана по асфалтовия път се стига до хижа Габрово, откъдето има горски път за връх Малуша. От прохода Шипка може да продължите до връх Бузлуджа (2,30 часа), до Соколския манастир над Габрово и етнографския музей Етъра (съответно 1,30 и 2 часа), до град Габрово (2,30 часа) или град Шипка (2 часа).
А можете пеша да стигнете и до град Габрово. Това е маршрут с продължителност 4 часа. Започва по асфалтовия път от Узана за Габрово. Малко след чешмата „Дядо Георги“ вляво от пътя се отделя пътека, маркирана със синьо, която се спуска, пресичайки няколкократно пътя. По-надолу тя преминава по поляните над селата Стомонеци, Зелено дърво, Малуша и Баевци. Над село Малуша се открива панорамна гледка към язовир „Христо Смирненски“, Моровешките скали и скалите на Витата стена. Малко по-надолу пътеката се разделя на две – синята маркировка води към кв. Хаджицонев мост в Габрово, а зелената – към кв. Недевци. Маршрутът е със средна трудност.
За други маршрути от хижа Узана можете да научите на адрес: http://www.hija-uzana.com/index-2.html.
Веднъж стигнали до град Габрово, задължително трябва да посетите архитектурно-етнографския комплекс „Етъра”. Това е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от гр. Габрово. Идеята за създаването на Етъра принадлежи на Лазар Донков. В музея са разположени 50 обекта – технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането – втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в империята сред 30-те години на ХІХ в. допринасят за издигането на Габрово като значителен стопански, духовно-просветен и търговски център. Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода: реставрация на обекти, заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания (копия на оригинали). За повече информация: http://www.etar.org/.
А в самия град ще ви трябва поне ден, за да го разгледате, опознаете и влюбите в него! В Габрово на 2 януари 1835 г. е открито Първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища. От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в поробените български земи. От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия.
Габрово е градът на хумора и сатирата. Там се намира единственият по рода си Дом на хумора и сатирата в страната. Местния фолклорен хумор и веселите карнавални традиции в Габрово благоприятстват раждането на идеята за създаването на Дом на хумора и сатирата. А той става реален факт на 1 април, 1972 г. Основен двигател за реализирането на мащабната идея е първият директор на Дома – Стефан Фъртунов (1926-2010), юрисконсулт по професия, но и запален събирач на габровски анекдоти. През 70-те години на 20-и век Габрово е домакин на Национален фестивал на хумора и сатирата, в рамките на който се провеждат карнавал, национални и международни изложби на карикатура, международно биенале на карикатурата и малката сатирична пластика, народно състезание по остроумие, национална награда за хумор и сатира в литературата, фестивал на комедийния и анимационния филм и други. За Дома научете повече на http://www.humorhouse.bg/.
В близост се намира и архитектурно-историческият резерват Боженци. Според легендата село Боженци е с история на повече от 600 години. Легендата разказва за болярката Божана, която през 1393 г. при превземането на Търново избягва със семейството си и търсейки спасение в гористите планини стига до малка рекичка. Заселва се по северните склонове на Стара планина и основава село Боженци. Селото е разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол. През XVIII и XIX век селото преживява своя разцвет. Търговците кърджии търгуват и разнасят стоките си из цялата Османска империя, Русия, Австро-Унгария, Италия и др. В края на XIX век в Боженци има около 110 къщи и 500 жители. Специфичното историческо развитие на селото, създава условия за съхраняване на възрожденския му облик до средата на XX в. Масовата миграция на жителите му в гр.Габрово след Освобождението, когато традиционната търговия и занаятите в Боженци замират, довежда до прекъсване на културното, икономическото и социалното развитие на селището. Точно това прекъсване спомага за съхраняването на цялостния архитектурен и градоустройствен ансамбъл на едно българско селище от епохата на Възраждането. В Боженци е съхранена непокътната възрожденската атмосфера с прекрасни архитектурни образци от XVIII – XIX в. Поради това че с. Боженци е единственото наше село, запазило цялостно характера си от епохата на Възраждането, което съдържа и съхранява в себе си ценни етнографски и архитектурни паметници и градоустройствени ансамбли, и поради това, че географското му разположение и климатичните му условия позволяват то да бъде курортен и туристически обект се обявява за исторически архитектурен резерват. На 6 септември 1964 г. тържествено е открит Архитектурно-историческият резерват – Боженци. В АИР „Боженци“ са отворени за посещение две музейни къщи – къща-музей „Баба Райна“ и къща-музей „Дончо Попа“, които представят етнографски експозиции, Менгема – работилница за пречистване на восък, Килийно училище, Експозиционна зала в Новото школо и Изложбена зала в Старото школо. В изложбената зала се сменят гостуващи изложби, а в експозиционната освен гостуващите изложби се поставят и постоянните експозиции на музея. Църквата „Св. Пророк Илия“, построена 1841 г. е свързана с интригуваща история разказвана от екскурзоводите. За повече информация: http://bojentsi.com/.
Ако решите да продължите почивката си след края на фестивала, можете да посетите Старопрестолния град. Велико Търново е с богата и дълга история. Градът е на 7000 години, а най-ранните следи от човешки живот са от петото хилядолетие преди новата ера. Средновековният град е бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Света гора и днешния кв. „Асенов“ по поречието на р. Янтра. На Царевец и Трапезица били изградени двете главни средновековни крепости. Между тях по крайбрежието на Янтра възникнал т.нар. Нов град. През 1185 г. в църквата „Св. Димитър Солунски“ братята Асен и Петър обявяват въстанието, сложило край на 167-годишното византийско владичество и провъзгласяват Търново за столица на възобновената българска държава. От този момент историческата съдба на града се свързва със съдбата на България. По времето на цар Иван-Александър (1331— 1371) Царевград Търнов става център на изключително плодотворен духовен подем – вторият Златен век на българската култура, който дава на славянския свят и на Югоизточна Европа прочутата Евтимиева книжовна школа, певческата школа на Йоан Кукузел, Търновската живописна и архитектурна школа. Престолнината е една от последните крепости, чиито защитници, вдъхновявани от Патриарх Евтимий, месеци наред дават отчаян отпор на османските завоеватели. Въпреки масовия героизъм на 17 юли 1393 г. градът е превзет и съсипан. През всичките 485 години на османско владичество Търново е яка крепост на българщината. Тук се подготвят съзаклятия, въстания… Тези исторически събития определят Велико Търново като един от важните центрове на националното Възраждане. В Търново работят видни дейци на националното просвещение. В средата на XIX в. градът е значителен административен и икономически център с развити занаяти – казанджийство, абаджийство, златарство, тъкачество, мутафчийство и др. През шейсетте години на века се основават и първите фабрики за коприна, за спирт, за оцет, за хартия, за вакса, за сапун и други. Търновски търговци държат кантори в Манчестър, Лайпциг, Виена, Букурещ, Брашов, Браила, Одеса, Москва и въртят търговия из Османската империя и в Европа. Двеста и осем години Велико Търново е българска столица. През две столетия от тринадесетвековната история на българската държава градът свързва своята съдба със съдбата на България, за да остане завинаги символ на нейната култура, символ на нейната международна политика, символ на нейната вечност. За повече информация: http://www.velikoturnovo.info.
