Що е то Адаптация към климатичните промени
Основният международен документ в тази сфера е Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК). Сайтът на Конвенцията определя работата по адаптация по следния начин:
Адаптацията към негативните ефекти от промените в климата е жизненоважна, за да може да се отговори на въздействията от промените, които вече се случват, като в същото време се подготвяме за бъдещите въздействия.
Изграждането на гъвкави, устойчиви общества и икономики ще бъде от ключово значение за справяне с изменението на климата. Много народи и общности вече го правят, но далеч повече действия и амбиция ще бъдат необходими, за да се справяме ефективно с рисковете и въздействието на екстремните метеорологични явления сега и в бъдеще.
Касае ли това България?
Наличната научна информация еднозначно отговаря на този въпрос с ДА. Очакват ни по-топли зими, по-малко сняг, по-сухи летни сезони, недостиг на вода в почвата, недостиг на питейна вода, намаляване на добивите в горите и т.н. Предстоят ни много екстремни природни явления като силни валежи, суша, горски пожари, затопляне на градовете, повече свлачища. Всичко това може да се прочете от доклада на Националния институт по метеорология и хидрология „Климатични промени“, 2010 и доклада „Сушата в България“, 2011 г.
Министерство на околната среда и водите, което е отговорната институция за изпълнение ангажиментите на страната към РКОНИК, е стартирало работата по изготвяне на Национална стратегия за адаптация към промените в климата.
Вече е наличен Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени.
В него се дават някои важни дефиниции за разбиране на темата:
Адаптация (към климатичните промени) – процес на приспособяване към настоящите или бъдещи климатични условия и ефектът от тях, с цел да се намалят неблагоприятните или да се усвоят благоприятните възможности, произтичащи от тях
Засушаване – период без валеж с продължителност най-малко 10 денонощия. Засушаване може да се наблюдава през всички сезони. Критерий за степента на засушливост е количеството продуктивна влага в коренообитаемия почвен слой (0-20см). При стойности между 10 и 20 mm процесът се определя като засушаване. Понижаването на влагата под 60 mm в еднометровия почвен слой е белег за много силна суша
Изменение на климата – преминаване на климатичната система в ново равновесно състояние, характеризиращо се с различни от предходното многогодишни средни стойности на климатичните параметри
Климатични промени – колебания и/или изменение на климата
Климатичните промени имат конкретни регионални измерения, като тези, наблюдавани в Югоизточна Европа се отнасят и за територията на България. Всички региони са засегнати по един или друг начин и влиянието на глобалното затопляне вече се наблюдава в почти всички сфери на стопанска дейност, повлияни са екосистемите и хората на планетата. Последните резултати, публикувани от Европейската агенция по околна среда през 2012 (EEA, 2012a), потвърждават, че очакваното повишение на средните температури на континента, намаляването на валежите в южните части на Европа и увеличаването им в северната, е факт. Последната декада 2002-2012 г. е поредната, определена като най-топлата, регистрирана в Европа откакто има наблюдения. Средната температура в региона се е повишила с 1,3 ˚С от пред индустриалния период до сега. Глобалните и регионални модели за измененията в климата показват, че към края на 21-ви век Европа ще е с 2,5 – 4,0 ˚С по-топла. Такива промени ще подложат на сериозно изпитание почти всички сфери от нашия живот (World Bank, 2012).
Въпреки че нараства вегетационният период в повечето региони на континента, не навсякъде това ще има очаквания благоприятен ефект върху добивите, защото този процес ще е съпроводен от по-продължителни периоди на горещи вълни, засушаване и суши, особено в страните от Централна и Южна Европа. Евентуалният положителен ефект от намаляването на разходите за енергия за отопление ще се неутрализира от нарастването на необходимата енергия за охлаждане. Нарастват щетите от екстремни хидро-климатични явления, като наводнения, екстремно високи температури, бури предизвикани от извънтропични циклони в северните части на континента, суши, градушки и др. В бъдеще се очаква те да се случват по-често и да са по интензивни (ЕЕА, 2012b).
Климатичните промени и необходимостта от адаптиране към тях поставят редица въпроси пред общественото управление и развитие, чието решаване става все по-наложително. Във връзка с това ЕК публикува през 2007 г. Зелена книга „Adapting to climate change in Europe – options for EU actions”, последвана през 2008 г. от Бяла книга, която поставя рамката на европейската стратегия за адаптиране към климата и е съпроводена от оценка на въздействието на предложените политики в тази област (Impact of Europea‟s Changing Climate, 2008). През март 2012 г. е активирана Европейската интернет платформа за адаптация към климата Climate-ADAPT http://climate-adapt.eea.europa.eu/, а през април 2013 г. е приета „Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата” (EC, 2013). В България Световната банка изготвя доклад „Застраховка срещу климатичните промени“, 2014 г.
Какво да правим?
Земеделие – значително увеличаване на поливните площи, нови сортове, застраховане, специализация, райониране
Туризъм – разширяване на услугите поради по-кратък ски сезон, промяна на активния сезон – твърде горещо лято
Градска среда – драстично увеличаване на зелените площи, за да се понижи температурата, зелени покриви, където е възможно, увеличаване на водните площи
Гори – съхранение на горите, нови полезащитни горски пояси, инфраструктура за предпазване от пожари
Инфраструктура – подготовка за наводнения, площи за поемане на по-големи води, системи за ранно предупреждение
Граждани – застраховане
ОБРАЗОВАНИЕ за всички!
И много други….
Елате на ЕкоФест, за да обсъдим това!
